Къде е Милорад?
Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев
Баба Стояна свика извънредно общо събрание на входа. Тъй като тя е строг поддръжник на карантината, особено когато се отнася за другите, използва иновативен онлайн метод, като натисна всички копчета на домофона, държейки ги отворени със залепено тиксо за всяко отделно копче.
– Тука трябва да се обсъди едно извънредно важно положение, нетърпящо отлагане- закаканиза баба Стояна.
– Стояно ма- контрира я дядо Гатю от 2-ия етаж, за който се носиха слухове, че преди 15г., имал неуспешна задявка с баба Стояна, веднага след кончината на покойния й мъж Цоло(според версията на дядо Гатю, тя сама го била уморила). – Стояно ма, ти нямаш право да свикваш извънредно събрание на входа, ти не си председател.
– Стига с тия председатели бе- провикна се през домофона зъботехникът Добри от 5-ия етаж. – Други времена са вече, домоуправител се казва.
– Каквото ще да прави Стояна- включи се домоуправителят дядо Цонислав.- Мен мандата ми изтича другата седмица, правете к*вото щете.
– Айде бе, казвайте вече какво ще става- въведе ред началната учителка кака Гинче. -Ще ми загори манджата.
-Милорад го няма трети ден- изплю камъчето баба Стояна.
– Че к*во като го няма ма- включи се чичо Ваньо, който имаше стар спор с Милорад, кой да си паркира колата под смокинята в общия двор. – Той и без това се върна от Италия, така няма да ни зарази.
– На мен не ми липсва- заби пирона Марчето. – Аз съм си свикнала да го няма.
– Ей, заради тебе уруспийо, го свиках това събрание- провикна се баба Стояна. -Коронавирус може и да не хванем, ама от теб какви ли болести ще тръгнат.
Тук вече системата се обърка, тъй като по по-сетнешни разкази, Милчо, доставчик нощна смяна в пицария и отлепил всичкото тиксо от копчетата. Направихме бърза оперативка в мазето.
Аз, чичо Ваньо, дядо Гатю, Гошо, Пенчо и Атанас. Викам: Пеньо, ти нали имаше трети братовчед в полицията бе? Я звънни питай къде е наш Милорад, дали не са го прибрали?
– Ми той телефонист там, смотолеви Пенчо. – Ама ша опитам.
Така всички зачакахме да научим, къде е наш Милорад. През това време, баба Стояна дезинфекцира входа и прикади за здраве. Четирима от входа се изнизаха и надбягваха, кой първи ще стигне до магазина на Маргото, за да си вземе прясна туршия от найлон в бидон.
А само аз знаех, къде е чичо Милорад.
Бързам за извънредното включване. Днес звучи напълно успокояващо. Съобщиха ни, че по нищо не изоставаме от Света. Хантавирус си имало и у нас, не бил нужен внос. В Северозапада. От Средновековието още. Отдъхнах си, традициите ни са живи, има приемственост между поколенията.
Изображение: detstvoto.net
